ЕС провежда извънредна среща след заплахите на Тръмп да обложи с мита съюзниците заради Гренландия

Постоянните представители на 27-те държави от ЕС ще се съберат на извънредна среща, след като американският президент Доналд Тръмп обеща вълна от мита срещу европейските съюзници, докато не бъде позволено на САЩ да купят Гренландия, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Кипър, който пое шестмесечното ротационно председателство на Съюза, съобщи тази вечер, че е свикал заседанието за неделния ден.

Европейски дипломати казаха, че то ще започне в 17:00 ч.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че ЕС е "много твърд в защитата на международното право", в отговор на въпрос за новите заплахи за мита от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, като добави, че координира отговора на ЕС по този въпрос, предаде Ройтерс.

"Това, което можем да кажем, е, че Европейският съюз винаги ще бъде твърд в защитата на международното право, където и да е то, което, разбира се, започва на територията на държавите членки на Европейския съюз", заяви Коща на пресконференция след подписването на споразумение за свободна търговия между ЕС и Меркосур и веднага след обещанието на Тръмп да наложи мита на европейските съюзници за противопоставянето им на желанието му да придобие Гренландия, допълва БТА.

"Засега координирам съвместен отговор от държавите членки на Европейския съюз по този въпрос", посочи Коща.

"Митата биха подкопали трансатлантическите отношения и биха довели до опасна низходяща спирала. Европа ще остане обединена, координирана и ангажирана с отстояването на своята суверенитет", написаха Урсула фон дер Лайен и Антониу Коща в Х.

Митата, наложени от САЩ на европейските съюзници, вредят на просперитета от двете страни на Атлантика и облагодетелстват Китай и Русия, каза върховният представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност Кая Калас, цитирана от Ройтерс и БТА.

"Сигурно за Китай и Русия днес е щастлив ден. Те са единствените, които имат полза от разногласия между съюзниците", написа тя в Екс в отговор на заканата на американския лидер Доналд Тръмп да наложи мита на съзюниците, които се противопоставят на искането му да придобие Гренландия.

"Митата крият опасност да направят Европа и САЩ по-бедни и да подкопаят нашето общо благоденствие. Ако сигурността на Гренландия е застрашена, можем да решим този въпрос в рамките на НАТО."

Британският премиер Киър Стармър определи заплахата на Доналд Тръмп да наложи тарифи на съюзниците на САЩ като "напълно погрешнен ход", предаде БНР.

"Нашата позиция относно Гренландия е много ясна - тя е част от Кралство Дания и бъдещето ѝ е въпрос на гренландците и датчаните", се казва в изявление на Киър Стармър. Той отбеляза, че Лондон също така ясно е заявил, че арктическата сигурност е от значение за цялото НАТО и съюзниците трябва да направят повече заедно, за да се справят със заплахата от Русия в различни части на Арктика, и допълни:

"Налагането на тарифи върху съюзниците в името на колективната сигурност на съюзниците от НАТО е напълно погрешно."

Би Би Си коментира, че досега Обединеното кралство наистина се е опитвало усилено да избегне публичен конфликт с администрацията на Тръмп, но ситуацията с Гренландия е нещо по-различно. Киър Стармър беше подкрепен и от политическите си опоненти на Острова, а чухме подобни послания и от много европейски съюзници. Казвайки, че НАТО трябва да направи повече, за да гарантира сигурността на Арктика, е послание към президента Тръмп, че Обединеното кралство е готово да играе роля, по подобен начин както с Украйна, където европейските страни поеха по-голяма финансова отговорност. Но това е рядък публичен упрек от Стармър към Тръмп и бележи важен тест за "специалните отношения", смята политическият кореспондент на Би Би Си Ник Иърдли.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че заплахата на американския президент Доналд Тръмп за налагане на мита заради Гренландия е неприемлива и че ако тя бъде потвърдена, Европа ще реагира по координиран начин, предаде Ройтерс.

"Никакви заплахи или сплашвания няма да ни повлияят, нито за Украйна, нито за Гренландия, нито където и да е по света, когато се сблъскваме с такива ситуации", заяви Макрон в "Екс", предаде БТА.

"Заплахите с мита са неприемливи и нямат място в този контекст. Европейците ще отговорят на тях по единен и координиран начин, ако бъдат потвърдени."

Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен изрази изненада от заплахата на американския президент, предаде NOVA.

„Няма да се оставим да бъдем сплашвани“, заяви шведският премиер Улф Кристершон, цитиран от БГНЕС. Той подчерта, че „само Дания и Гренландия решават въпросите, които ги засягат“.

„Винаги ще защитавам своята страна и нашите съюзници“, допълни шведският премиер, като определи темата като „европейски въпрос“.

Кристершон посочи още, че Швеция води интензивни разговори с други държави от ЕС, както и с Норвегия и Великобритания, с цел изработване на общ отговор.

В събота президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини в остро послание осем европейски съюзника, че "играят много опасна игра" в Гренландия и ги заплаши с нови мита, безпрецедентна ескалация в опитите му да си осигури огромната датска автономна територия, съобщи БТА.

"Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Великобритания, Нидерландия и Финландия отидоха в Гренландия незнайно защо. Тези страни, които играят много опасна игра, поеха недопустим риск", написа американският лидер, говорейки за разполагането на европейски войници в Гренландия.

"Столетия по-късно е време Дания да върне (острова) – на карта е заложен световният мир!", посочи Тръмп.

Тръмп заплаши тези страни, че ще им наложи нови мита, ако "не бъде постигнато споразумение за пълна продажба на Гренландия". Тези 10-процентни мита ще влязат в сила от 1 февруари и до 1 юни може да станат 25-процентни, посочи републиканецът. Европейските лидери веднага осъдиха изказването. Френският президент Еманюел Макрон заклейми хода на Вашингтон като "недопустима заплаха" и обеща единен европейски отговор.

Това е безпрецедентна криза за НАТО предвид факта, че САЩ, главният стожер на алианса, заплашват съюзници със санкции, за да завземат територия, принадлежаща на един от партньорите си, Дания, суверенна и демократична страна, отбелязват агенциите.

Откакто се завърна на власт, американският лидер често говори за поемане на контрол над необятния арктически остров, принадлежащ на Дания.

Той обяви, че ще го придобие "по един или друг начин", а като мотив за действията си посочи нуждата от противодействие на руската и китайската настъпателност в Арктика.

Но независимо от всичко Тръмп заяви, че е "готов за незабавни разговори с Дания и/или" другите европейски страни, които обвини, че поемат "толкова рискове".

В Дания и Гренландия няколко хиляди демонстранти излязоха по улиците, за да протестират срещу тези териториални амбиции.

В центъра на гренландската столица Нук хиляди хора застанаха под дъжда с шапки с надпис Make America Go Away, или "Да накараме Америка да си тръгне" (игра на думи с девиза на движението MAGA на Тръмп), и пееха традиционни инуитски песни. В Копенхаген море от хора премина с шествие с червено-бели датски и гренландски знамена към посолството на САЩ, скандирайки името на Гренландия на гренландски: "Калалит Нунат!"

"Гренландия не се продава", скандираха още те.

"Не може да бъдем сплашвани от държава съюзник", каза пред Франс прес 52-годишната Кирстен Хьорнхолм от неправителствената организация "Екшън Ейд Денмарк", която бе дошла да протестира в датската столица.

Датското правителство настоя, че е вложило близо 90 милиарда датски крони (12 млрд. евро), за да засили военното си присъствие в Арктика.

Франция, Швеция, Германия и Норвегия, плюс Нидерландия, Словения, Финландия и Великобритания изпратиха войници на острова за участие в разузнавателна мисия като част от датското военно учение "Арктическа издръжливост", организирано съвместно с натовските съюзници.

Тръмп заплаши още в петък страните, които не подкрепят плана му за придобиване на територията, че може да им наложи мита.

Вчерашните демонстрации се състояха три дни след среща във Вашингтон, където датските власти признаха, че не са в състояние да постигнат разбирателство с американските си колеги по въпроса.

Според последното проучване, правено по темата, което е от януари миналата година, 85% от гренландците не желаят присъединяване към САЩ. Едва 6% са за.